Мнение: Изкуствен интелект във военните дейности – тихият преход на технологичната индустрия към бойното поле

Дебатът относно автономните оръжия, политиките за технологична сигурност и етиката на изкуствения интелект във военния сектор е постоянен, но последните дни донесоха значителни промени. Лидери от OpenAI, DeepSeek, дори и основателят на Spotify обявиха нови споразумения за работа с правителства по технологии за защита и стратегически изкуствен интелект

Напрежението около използването на изкуствен интелект във войната се усили в последните дни. Този месец, няколко технологични компании обявиха нови стратегически партньорства с правителства за разработване на проекти в областта на защитата. И, както често се случва в сектора на изкуствения интелект, през последните месеци се наблюдава рязък обрат в подхода към използването на изкуствен интелект във военното производство и разработването на оръжия.

Само преди няколко дни, OpenAI и американското правителство обявиха за сделка на стойност 200 милиона долара за разработване на защитни инструменти, задвижвани от изкуствен интелект. Подробностите остават ограничени, с акцент от страна на служителите върху „административни операции“ като основно приложение.

Междувременно, шведският предприемач и основател на Spotify, Даниел Ек, подкрепи германската компания Helsing като води инвестиционен кръг на стойност 600 милиона евро. Helsing, която първоначално се фокусираше върху софтуерни технологии, сега се премества към разработването на дронове, подводници и самолети.

Reuters наскоро разкри, че DeepSeek подпомага военните и разузнавателни операции на Китай. Високопоставен служител от САЩ заяви, че стартъп компанията в областта на изкуствения интелект помага за преодоляването на предизвикателствата в търговската война между САЩ и Китай, и че нейният отворен код помага на китайското правителство във въпросите на наблюдение.

Технологичните гиганти сътрудничат с правителства по начини, които не сме свикнали да виждаме – поне не толкова публично – и се включват в дейности, които традиционно не са били част от тяхната роля, като например висшите технологични ръководители се присъединяват към резервите на армията на САЩ.

Отделение 201 на Армията: Изпълнителен иновационен корпус е опит да се привлекат високопоставени технологични ръководители, които да работят непълно работно време в резерва на Армията като старши съветници, за да помогнат за бързи и мащабируеми технологични решения на сложни проблеми. ⤵️ https://t.co/95LjcCmbYe

— U.S. Army Reserve (@USArmyReserve) 24 юни 2025 г.

Какво става?

Промяна в речта

Технологичните компании преминаха от „Никога няма да използваме изкуствен интелект за военни цели“ до „Може би ще изтрием тази клауза от нашите политики без да го обявяваме“ и до „Страхотни новини, вече строим оръжия с изкуствен интелект за правителството!“

Поне така изглежда на внимателния наблюдател.

Неотдавна, гигантите в областта на изкуствения интелект бяха горди да заявяват, че никога няма да подкрепят военни приложения, но нещо се промени. Google е отличен пример.

През 2017 г., Отделът за отбрана на САЩ стартира Проект Maven, Кросфункционален екип за алгоритмична война, инициатива за интеграция на изкуствения интелект във военните операции. Google първоначално участва, но вътрешни протести – подпомогнати от опасенията на служителите относно етиката – подтикнаха компанията да се оттегли временно.

Миналата година, настъпи още едно усилено движение към военните дейности, а почти 200 работника на Google DeepMind призоваха компанията да откаже военните договори.

„Всяко участие с военни и оръжееното производство влияе на позицията ни като лидери в етичния и отговорен ИИ, и е в противоречие с нашата мисия и обявените принципи на ИИ“, написаха обезпокоените служители.

Този път, отговорът на Google беше да изчака и тихо да обнови своите етични насоки за изкуствения интелект, като премахна частта, в която казваха, че никога няма да разработват технология за изкуствен интелект, която може да причини вреда. Демис Хасабис, главата на отдел изкуствен интелект в Google, обясни, че просто се адаптират към промените в света.

Докато случаят на Google илюстрира развиващата се връзка между изкуствения интелект и военната употреба, това е само един пример за по-широкото променящо се отношение в индустрията към обслужване на защитните цели.

Изкуственият интелект преобразува военния и защитния сектор

Стартирането на Project Maven, или както някои биха го нарекли, „когато американското правителство осъзна, че големите езикови модели могат да бъдат изключително полезни във войната“, разкри една от причините за интереса на американското правителство към изкуствения интелект.

Възможностите на AI системите да обработват огромни количества данни, да идентифицират обекти на бойното поле и да анализират изображения, са особено привлекателни в отбранителния сектор.

Подобрени анализи, надминаващи човешките възможности

От 2022 г. насам, както Украйна, така и Русия интегрират AI системи в своите военни операции.

Украинското правителство се асоциира с технологични компании и разработва множество стратегии, за да извлече максимална полза от големите езикови модели. Наскоро то обработи 2 милиона часа бойно видео—еквивалентът на 228 години видео—за обучение на AI модели за военни процеси. Колко хора биха били нужни, за да анализират толкова много данни?

„Това е храна за изкуствения интелект: Ако искаш да обучиш AI, даваш му 2 милиона часа (видео), той ще се превърне в нещо свръхестествено,“ обясни основателят на некомерсиалната дигитална система OCHI, Oleksandr Dmitriev. Кадрите могат да оптимизират производителността на оръжията и да помогнат за подобряване на бойните тактики.

Друга AI система, Avengers, е платформа за изкуствен интелект, разработена от Иновационния център на Министерството на отбраната на Украйна, която обработва живи видеа от дронове и идентифицира до 12,000 вражески единици седмично.

Дронове: Гореща стока на бойното поле

Дроновете на бойното поле – често наричани „убийствени машини“ – в момента са сред най-ценните технологии в модерната война поради тяхната автономност, прецизност и ниска цена. Тези роботи позволяват на воюващите нации да извършват удари с голямо въздействие без да рискуват човешките пилоти и на фракция от традиционните разходи.

Към май тази година, Русия беше разположила над 3,000 камикадзе дрона „Ветер“ в Украйна. Тези системи могат самостоятелно да идентифицират цели и да извършват атаки.

Само преди няколко дни, украинските военни разположиха дрона Gogol-M, „майчин кораб” дрон, който може да преминава до 300 километра, да носи други дронове, да избягва радара, като лети на ниски височини, и да сканира земята под себе си, за да открие и атакува вражески войски.

Според The Guardian, всяка атака с този мощен дрон струва около $10,000, докато ракетна система, използваща малко по-стара технология, би струвала между $3 и $5 милиона.

Чисто новото стартъп предприятие Theseus бързо събра $4.3 милиона след като младите му основатели споделиха публикация в социалната медия платформа X миналата година, казвайки, че са създали дрон за по-малко от $500, който може да лети без GPS сигнал.

създадохме, 3D принтирахме и сглобихме дрон за по-малко от $500, който изчислява GPS координати без сигнал, използвайки камера + Google Maps

за 24ч pic.twitter.com/8P2QoQMNbW

— Ян Лафи (@ilaffey2) 18 февруари, 2024

Въпреки че технологията на дроновете още не е толкова прецизна, колкото някои разработчици се надяват – особено когато е засегната от метеорологични условия, които намаляват „видимостта“ й – тя е демонстрирала голям потенциал в сектора.

Трудно постижим глобален консенсус

Не само страните, които са във война, или големите световни сили разработват нови AI-технологии за отбрана. Много нации вече от години интегрират AI в усилията си за киберсигурност и разработване на автономни оръжия. Това не е просто явление за 2025 година.

От 2014 година, Организацията на Обединените Нации се опитва да постигне съгласие по регулаторни рамки с множество нации, без успех.

Над 90 нации се събраха наскоро в Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, за да обсъдят бъдещето на автономните оръжия, контролирани от изкуствен интелект и техните регулации. Не постигнаха консенсус, а Генералната асамблея е приела само необвързваща резолюция от 2023 година, която предупреждава за необходимостта да се справим със системите за смъртоносни автономни оръжия (LAWS).

Голямото обсъждане в момента е дали да се въведе глобална рамка или не. Много държави се съгласяват с необходимостта от нови глобални насоки, които могат да регулират частните AI компании и нациите. Други държави, като САЩ, Китай, Русия и Индия, предпочитат да запазят текущите международни закони и независимо да създават нови за всяка нация според техните местни нужди – или интереси. И точно станахме свидетели на колко хаотичен беше процесът на създаване на нови AI регулации, дори на държавно ниво в Калифорния.

Технологичните компании стават все по-активни

Активисти като Лаура Нолан от Stop Killer Robots се тревожат за липсата на мерки за безопасност и правни рамки, които да контролират напредъка на технологичните компании в разработването на автономни оръжия и AI софтуер за военните.

„Обикновено не доверяваме на индустриите да се саморегулират… Няма причина защо отбранителните или технологичните компании биха трябвало да бъдат по-достойни за доверие,“ заяви Нолан за Reuters.

През 2024 г., изследователи разкриха, че китайски институции използват отворения източник на Meta за модела на големи езици Llama за военни цели. Пентагонът постигна споразумение с Scale AI за разработване на Thunderforge— проект за изкуствен интелект, целящ модернизиране на военното решаване. И OpenAI се партнира с военния изпълнител Anduril—отбранителен съюзник на военните сили на САЩ, Великобритания, Украйна и Австралия.

Защитните стартъпи също се разрастват в Европа, набирайки сила не само в разработването на нови технологии и проекти, но и в привличането на върхови специалисти.

Сложно развитие

Още един фактор, тясно свързан с ангажимента на технологичните компании в националните стратегии за защита, е национализмът. Все повече софтуерни разработчици и експерти по изкуствен интелект избират да работят по проекти, които са в съответствие с техните идеали и културни корени, вместо просто да гонят по-високи заплати. Някои дори отказаха работи в САЩ, които предлагаха два пъти по-високо заплащане – например в Google или OpenAI – за да се присъединят към европейски начинания като Helsing, например.

Нишките на политиката, технологиите, национализма и идеологическите битки стават все по-преплетени – често оставяйки на заден план въпроси свързани с етика, морал и хуманизъм.

Скорешните събития ясно показват, че технологичните гиганти играят огромна роля във военните и национални защитни дейности по света. Развитието на автономни оръжия и технологии свързани с войната продължава с ултра-бързи темпове, докато усилията на Обединените нации за установяване на международни споразумения и регулации за бъдещето на човечеството изглеждат все по-минимизирани.

Без международни спогодби – и с амбициозни технологични компании, подкрепяни от правителства за разработване на най-мощните оръжия в света с използване на изкуствен интелект – какво предстои за човечеството в следващите години?